„На името на Григор Василев трябва да има улица във всеки град на нашата страна”-Радой Ралин
Всестранната обществено-политическа и културна дейност на Григор Василев го извисява като ярък, оригинален, колоритен строител на съвременна България през първата половина на миналото столетие. Неговите дела продължават да бъдат актуални и да изискват нови виждания, нови оценки. Те заслужават да бъдат препрочетени и от позицията на настоящата дълбока криза, тегнеща над нашето общество.
Уникален е неговият жизнен път. Роден в селцето Радово, Трънско, през 1883г.-първороден син в многочленно семейство. От майка си наследява устрема към знания и всичко красиво в живота. Първоначалното училище завършва в родното селце, прогимназия- в Трън, а гимназия- в София. Следва в Юридическия факултет в София, през 1905г. е изключен заради участието си в борбата за автономия на Университета. Продължава следването си в Женева, където през 1906г. завършва.
Като ученик приема идеите на БРСДП и се включва активно в нейните редове. През 1903г. след разцепването й се присъединява към БРСДП(ш. с.)
В навечерието на Балканската война, през октомври 1911г. д-р Кръстю Раковски отказва предложения от студентската социалдемократическа група диспут с Григор Василев по балканските проблеми.
По-късно партийните рамки на БРСДП ( ш. с.) обаче се оказват тесни за широтата на възгледите му и той се отклонява от тази партия. През 1913г. я напуска и преминава в Демократическата партия. Остава верен през целия си живот на вдъхновяващите го от юношеските години идеи за социални реформи, демокрация , синдикални борби и икономически просперитет. В Демократическата партия той намира по-ефикасни възможности за изява и реализиране на тези идеи и разширява мащабите на дейността си като парламентарист и държавник. От 1914 до 1938г. Григор Василев е избиран почти непрекъснато за народен представител. През 1930-1931г. е министър на земеделието в кабинета на Андрей Ляпчев. Вдъхновяван от фанатичната си любов към българската земя и нейните труженици, за кратко време успява коренно да промени облика на земеделието в България. Неотклонно се ръководи от девиза си: „От земята, през селата-за страната.” Свързва дейността на министерството с Българската земеделска кооперативна банка. Подбира екип от висококвалифицирани сътрудници. Взема смело решение за сметка на зърнените култури да се внедрят и развият у нас т. нар. интензивни култури, да се модернизира земеделието чрез съвременни системи за напояване. За първи път въвежда торене с изкуствени торове. Насочва се към комасация на земята с оглед повишаване ефективността на земеделския труд. Започва широко засяване на домати, ягоди, соя. Призовава към развитие на тютюнопроизводството, на захарното цвекло и маслодайните растения, на птицевъдството, лечебните растения и специално на българската роза.
С различни почини Григор Василев прави пробив на земеделската продукция в пазара на редица западни страни. Организира износ на ягоди. Първата пратка осъществява със самолет на свои разноски до Виена. За първи път прави износ на десертно грозде и поема лично финансовия риск от това начинание. България постепенно завладява пазарите в Западна Европа и се явява на първо място в Европа по износа на някои земеделски продукти (грозде, домати). Тяхното внедряване се последва от значително развитие на хранителната индустрия. Този подем на земеделието, насочван от Григор Василев, продължава и след като той напуска министерството. През 1940г. България е изнесла на световния пазар 57200 тона десертно грозде- 24 % от целия световен износ. На второ място са САЩ, изнесли 36 300 тона. България се оказва в челните места по износ на домати в Европа. Някои години е първа-достига 220 000 тона годишно.. За сравнение през 2002г. не само нямаме износ на домати, а сме внесли 70 000т. от съседни страни. Реформаторската дейност на Григор Василев в земеделието обезпечава в значителна степен благосъстоянието на народ и държава. България не само излиза от всеобщата криза в края на 20-те години на миналия век, но в навечерието на Втората световна война е вече на завидно място по благосъстояние сред балканските страни. Насоките за развитие, преобразуването на земеделието и особено богатите резултати от тях определят в най-висока степен неговата значимост като държавник, оставил трайни следи в икономическия живот у нас.
Тържество на възхвала на българската земя и нейните труженици, на реформаторските идеи на Григор Василев е организираният от него „Празник на българската земя” (14.12.1930г.)- „…моятВеликден”,както сам го нарича той. Същевременно се обръща към международни институции, отделни държавници, политици и интелектуалци с предложение празникът да се превърне в международен. Този негов почин се осъществява едва след шест десетилетия (12. 08.1992г.).Написва книгите „Програма за българската земя” и „Образът на българската земя”. В тях той пише: ”Разбогатяването и разхубавяването на българската земя е първият дълг на всички българи…Наука, изкуство и труд със задружни усилия ще създадат най- хубавата градина на света…” и „ Истинският и пълен образ на българската земя се схваща в единството на нейното разнообразие и изобилие”.
Дейността на Григор Василев не се изчерпва с написаното дотук. Тя е разностранна. Той заявява; „Българският език и българският труд определят ясно границите на българската земя…”, „Българската нация преди хиляда и повече години е погълнала различни по произход племена. Но по език, по съзнание и по историческа съдба и мисия тя е от хиляда години насам неделимо цяло. Невежите, които пишат днес за македонци, тракийци, мизийци, добруджанци и пр. като народности, са длъжни да прочетат само няколко реда от предисловието на „Българската история” от Гаврил Кръстевич…”
Григор Василев неотстъпно се е стремил към възстановяване единството на народ и държава в историческите и етнически граници на българската земя.
Конкретен, реален израз на възгледите си по решаване на националния идеал на българите той разкрива при решаване на проблема за освобождението на Южна Добруджа. На 35-ата конференция на Интерпарламентарния съюз в Осло(15-19.08.1939г.) очертава в реч панорамата на международното положение от позицията на демократичните принципи на съюза. Същевременно в речта си и в личните си срещи призовава Великобритания, Франция и СССР да съдействат за мирното решаване на въпроса за Южна Добруджа. Апелът му е подкрепен от нарастващия му авторитет като деен член на Интерпарламентарния съюз, проявената политическа и обща култура и обаянието на личността му в непосредствените контакти и общувания.. Не е останала незабелязана и позицията му на председател на Българо-румънското дружество за приятелство. Григор Василев отправя и лично послание до Даладие-министър-председател на Франция, Ерио- председател на Камарата, Делбос и Бастид, депутати и бивши министри, с молба Франция да се застъпи за връщането на Южна Добруджа. Обосновава справедливостта на исканата подкрепа, а начинът на обръщението му към тях е определен от личното им познанство.
По време на започналите преговори в град Крайова Григор Василев публикува във в.”Слово” (04. 09. !939г.) аргументирано и изпълнено с родолюбива радост изискване:”Предпочитателно е, даже, ако се закъснее с няколко дена, да се извърши без рискове, усложнения и огорчение- това е убеждението на българския народ”.
Следва да се напомни, че след Втората световна война териториите, които бяха придадени към Унгария, отново се върнаха на Румъния, а Крайовският договор остана всеобщо признат. И този факт е потвърждение на далновидността на общественика и държавника Григор Василев.
Григор Василев е участник, свидетел и съсъдник на съществени исторически събития, които представя в широкомащабната си публицистична дейност. Надарен с огнено слово, той е един от най-блестящите оратори в нашата страна. Малко са градовете и селата в страната, където да не е говорил на най-различни теми в качеството си на синдикален и партиен деец, народен трибун, участник в предизборна борба, народен представител и министър. Ползва писмено и говоримо руски, френски, английски и немски език. Извършва богата международна дейност. През 1936г. журналистът Александър Дзивгов в статията си „Един български вдъхновител” го определя като европейски политик, който „…се приобщава към европейския манталитет и преодолява още веднъж локалната психология, приобщава българина към хоризонтите на европеизма”.
Интересно би било да се съпостави огромната кореспонденция на Григор Василев с кореспонденцията на едно от Министерствата на външните работи по негово време. Съмнително е коя от тях ще надделее и по обем, и по сила на въздействие.
Съпричастието на Григор Василев с проблемите на войската го сближават в сърдечно приятелство с редица военни, на първо място с легендарния полковник Борис Дрангов, с генерал Никола Жеков, полковниците Стефан Стефанов и Коста Николов и др. За генерал- лейтенант Иван Колев произнася надгробно слово, в което казва: ”…Една друга легенда, много по- красива, лъчезарна и пленителна, се роди в Добруджа. Тя е легендата на Колева, легендата на българската крилата конница, която действа като мълния….”
Духовните интереси и обичта на Григор Василев към звучността и богатството на българския език го сближават с първенците на българската литература. От ученическата скамейка до последните си дни той е свързан с Йордан Йовков. Към края на живота си издава книгата „Йордан Йовков. Спомени и писма”, София, 1940г. Тя представлява изпълнението на един приятелски дълг към големия български писател. Григор Василев завършва земния си път на 7 ноември 1942г.,едва навършил 59 години. С цялостната си многостранна дейност е истински колос в обществено-политическия, стопанския, културния и държавния живот у нас през първата половина на отминалия век. Всеки, който вникне в неговото дело, ще признае, че и днес той е актуален и че тази актуалност продължава да нараства.

Из брошурата, притурка към в. „Про иАнти”:” Григор Василев ( 24.06.1883-07.11.1942), биографични бележки”, авт.проф. Н.Т.Килимов, д-р Богдана Василева

* **

С пълно основание Радой Ралин твърди, че на името на Григор Василев трябва да има улица във всеки български град. Това би било една малка отплата за всестранната му дейност в полза на България. А Добруджа и Добрич дължат нему много повече, отколкото всяка друга област или град в България- за приноса му за възвръщането им към родината. Нека сторим това възможно най-бързо, защото сме закъснели с десетилетия! В Добрич все още има улици, именувани на хора, които нямат нищо общо с българската история( камо ли с историята на Добруджа), с никакъв или спорен принос към нея.

Две предложения:

Улица „Максим Горки” с основание може да бъде преименувана на „Григор Василев”. Дори град Горки в някогашния Съветски съюз, след разпадането му бе преименуван на Нижни Новгород. Самите руснаци са преценили, че Горки не е заслужил тази висока чест. И нека ние, българите, не се правим на католици по- големи от папата. Солженицин в главата „Архипелагът се ражда от морето” от „Архипелаг ГУЛАГ” развенчава мита за Горки като морален пазител на духовните ценности, като защитник на онеправданите, унизените, оскърбените. Същото отношение към него изразява и Зинаида Гипиус в книгата си „Петербургски дневници”.
Другото предложение е за ул.” Георги Кирков”. В частта й от ул. „Цар Петър” до ул.”Тимок” тя пресича ул.” Йордан Йовков”. Понеже „Георги Кирков” е доста дълга улица точно в тази й част може да бъде преименувана на” Григор Василев”. Това би било в унисон и с физическата и духовна близост на двамата велики българи- Йордан Йовков и Григор Василев. („От ученическата скамейка до последните си дни той (Гр.Василев-бел.моя) е свързан с Йордан Йовков”)
Към всичко посочено добавям и следните два факта. След възвръщането на Южна Добруджа към България, Григор Василев е един от „първенците българи”, изпратили своите поздравления към освободена Добруджа. Неговото завършва така:”…След 6-ти септември 1885г.,дойде 7-ми септември 1940г.” Той посещава Добрич през януари 1941г. ПОКАНЕН от добричката общественост да открие изложбата на Христо Каварналиев- „първият добруджански художник”.
Връх на неблагодарност ще бъде, ако на този голям, обичащ Добруджа и нейните хора българин-патриот и реформатор не се отдаде дължимото.

Подбор и коментар: Георги Чунчуков