Никак не ми се участва в битки, в които изглеждам като някакъв реваншист, движен от желание за лична мъст. Такива мотиви ми се вменяват и без това по повод критичната ми позиция към президента Първанов и обикновено отговарям, че е работа на журналиста да се занимава с кривиците на политиците ( а не обратното, както се случи между Първанов и моя милост при онзи скандал, когато от името на президента в собствената ми телевизия четоха срещу мен заклеймяваща декларация без право на отговор). И не е недостойно мишена на журналиста да бъде най-дълго властвалия човек на самия връх в държавата. Да му мислят кебапчийските котета в професията, които демонстрират тигърски хъс в битката с някой Бай Иван от незаконната кръчма. Същото обаче трудно мога да кажа за който и да било журналист – каквото и да напиша персонално за някого, винаги остава усещането за лична мотивация ( например.- за някаква „завист”!). Но ще понеса и това…

За да приключа с „оправданията”, публикувайки статията на колегата Асен Йорданов по адрес на Николай Бареков, ще кажа най-напред, че трябва бъдат изговорени неудобните истини за българските медии на принципа, който отдавна съм прокламирал чрез въпроса: защо публиката да има право да знае всичко за управниците и политиците изобщо, а да бъде държана на тъмно за още по-тъмните страни на т.н. четвърта власт, която обикновено е първа по значение в манипулирането на общественото мнение?

Няма да се връщам към „старата история” на моя сблъсък с Бареков, състоял се, когато напуснах БТВ преди 5 години. Тогава той беше единственият журналист в телевизията изправил се в цял ръст на амбразурата в защита на ръководството при моето публично оплюване в угода на властелина от „Дондуков”.

Напускайки по-късно същата телевизия, която му се превърна в конкурент на новото работно място ТВ 7, Бареков даде сигнали за „помирение” с моя милост ( наричайки ме дори и по-рано „ светъл пример за подражание” или нещо подобно). Като един непоправим наивник, приех ги за чиста монета. А какво е имал наум, разбрах след това, когато чрез секретарката си ме покани на разговор с явен намек, че ще ми прави някакво предложение. Стана ми интересно на колко ме оценява и за какъв ме взима. Съгласих се. Вече на път към хотел „Радисън”, където се подвизава звездата на ТВ 7, секретарката му звънна да ми се извини, че шефът й не можел да ме приеме и трябвало да се срещнем друг път. Приех и това – случва се. Но се случи отново – на път за втората, назначена след отлагането среща и пак минути преди уречения час. Секретарката му се обади да не идвам, защото началникът й имал…летучка. Ще рече, назначил ми е среща по време, когато по дефиниция не можем да се срещнем. Отказах повече да се „срещаме” и казах на девойката да предаде на чорбаджията, че ако е мислел да ми става началник, това нямаше и без това да се случи. Да не ми звънят повече…

Каква сценка обаче се е разиграла по същото време на летучката? Ще каже някой- дреболия, защо ни „занимаваш”! Може би, но е показателно за манталитета, който властва от екрана на българските медии. Оказва се, че на същата тази летучка Бареков самодоволно обявил на всеослушание, че Иво Инджев може да почака, защото „имал нужда”. Изкарал ме е просител, безработен, върху чиято беззащитна глава се упражнява самият той в БТВ, а сега ще го поунижава малко, за да се моли за някакви парици.

Така действа самозабравилата се барековщина в българското медийно пространство, зад и над която стоят банкери и политици с мерак да оседлаят свободното слово, чрез платеното за целта слово на верни свои служители.

Останалото, с днешна дата, го е написал колегата Асен Йорданов. ( ivo.bg)

Асен Йорданов
http://www.bivol.bg

Бих написал заглавието с думите: „грозното лице на българската мафия“, но то е едно и също, защото в България организираната престъпност е завладяла цялата ни действителност.

Политиката, медиите, икономиката, съдебната система – всичко е под неин контрол. И това не са мои изводи, а заключения на най-отговорни международни институции и анализатори. Личности като Николай Бареков са оръдията на това злокачествено образувание. Вчера Биволъ публикува факти и снимки за това как един ТВ водещ купонясва в най-скъпия курорт и се къпе с френско шампанско в компанията на олигарси.

Днес Николай Бареков потвърди официално, че е купонясвал в присъствието на олигарси в курорта за милиардери Ники бийч – Сен Тропе. В изявленията си относно скандала, вместо да си подаде веднага оставката и да си зарие главата в пясъка от срам и позор, Бареков тръгна да се оправдава като…. опроверга наличието на Ветко Арабаджиев на една от снимките от оргията.

Сигурно съгражданинът му Ветко сериозно е подскочил и му се е накарал здравата. Своето собствено присъствие и кадрите със самия него Бареков обаче не посмя да опровергае, защото те са истински. Не опроверга и присъствието на сина на въпросния олигарх – Владко Арабаджиев, който го къпе с шампанско за 300 евро бутилката.

Не опроверга, че да купонясаш на това място струва над 25 000 евро. Не опроверга присъствието на олигарха Чочо Александров, чийто политически и корпоративни интереси Бареков защитава като руски войник в Брестката крепост. Бареков пропусна да обясни хвалбите на Ветко Арабаджиев за собственото му имение в близост до курорта за богоизбрани, нито кой му е платил масрафа и на каква цена.

Ако той си го е платил сам – интересно е колко журналистически заплати трябва да отидат за подобна почивка и колко години Бареков е работил, за да има удоволствието и честта да се напие и да се изплакне с шампанско на цената на бутилката колкото голяма заплата в България. Под влюбените погледи на олигарсите Александров и Арабаджиев. За последния ще уточним – „младши“, защото не това е важното. Дали „старши“ е бил на снимката, или по-настрани в имението си наблизо, не е толкова важно.

Важното е, че един „колега“ се е превърнал в откровен и неприкрит говорител на тъмните сили в обществото ни. Тези, които вече са отречени от историята и нормалния свят, към който България се стреми. А това, че все още дерибейстават, се дължи на инерцията от миналото, която обаче е лишена от своята движеща сила и е обречена да спре, за да се обърне колелото в обратна посока. Посоката към бъдещето и възраждането на България от мрачната епоха на комунизма, диктатурата, мутрите, олигарсите, мафиотско-ченгеджийските структури, корупцията и духовната нищета.

Бареков няма право да се нарича повече журналист, защото докато 99% от колегите кретат на 600-700 лв. на месец и са длъжни да изтърпяват всякакви унижения от тюмбели-собственици, този човек си мокри с толкова пари оная работа.

На фона на тоталната мизерия и отчаяние обхванало цялото ни общество, на фона на тоталната липса на свобода на словото и престъпната цензура наложена над медиите, един ТВ водещ си кисне задника в шампанско, в място за богоизбрани и си планира предванията.

Бареков, дали Ветко е на снимката, или е Владко не е основното! Основното е, че на тези снимки си ти и тези около тебе! Основното е, че това в каква компания се лигавиш, говори само за себе си, за твоя морален и професионален профил.

Само затова ти ще бъдеш отречен от професията и от българския народ, който вече не иска да се подава на гнусните манипулации, които ръсиш. Скоро ще получиш призовки за делата, които съм ти завел и бъди сигурен, че справедливостта не е монопол на компанията ти от „Ники бийч“.